Столицата не страда от ниски цени за паркиране - страда от липса на инфраструктура, алтернативи и последователност!
Реформата на „синя“ и „зелена“ зона, представена от кмета Васил Терзиев, изглежда повече като фискална операция в „богата“ София, отколкото като реална градска политика. Повишаването на цените е най-лесният, но и най-повърхностният инструмент, който една община може да използва когато няма готови решения.
Вместо да се работи за структурно подобрение – изграждане на многоетажни паркинги, реорганизация на движението, стимули за алтернативен транспорт, дигитализация с реален ефект – се “повишават таксите”, което се представя като „реформа“.Особено спорно е, че живущите в зоните са сред най-потърпевшите.
Абонаментите стават значително по-скъпи, без да им се предлага нито гарантирано място, нито по-добра организация.
Зоните се разширяват, но капацитетът реално не се увеличава – просто се разчертават нови улици, които и досега бяха претоварени. Това не е дългосрочно решение, а преместване на проблема от квартал в квартал.
Работното време до 21:00 и в неделя е мярка, която удря най-вече хората, които не живеят централно, но работят там – създава се усещане, че градът е превърнат във финансова схема, а не в пространство за свободно движение и социален живот.
Най-сериозният пропуск е липсата на убедителна визия. София не страда от ниски цени за паркиране - страда от липса на инфраструктура, алтернативи и последователност. Ако една реформа започва и свършва с повишаване на таксите, това не е реформа – това е признание за управленско безсилие.
Източник:https://fakti.bg/
